спешил е

Речник на българския език

1. спешил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

спешил е е производна форма на спеша (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. спешил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

спешил е е производна форма на спеша (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).