спешило е

Речник на българския език

1. спешило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

спешило е е производна форма на спеша (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. спешило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

спешило е е производна форма на спеша (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).