спешил

Речник на българския език

1. спешил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

спешил е производна форма на спеша (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. спешил — мин. деят. св. прич. м. р.

спешил е производна форма на спеша (мин. деят. св. прич. м. р.).