спеши

Речник на българския език

1. спеши — сег. вр., 3 л., ед. ч.

спеши е производна форма на спеша (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. спеши — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

спеши е производна форма на спеша (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. спеши — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

спеши е производна форма на спеша (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. спеши — повелително наклонение, ед. ч.

спеши е производна форма на спеша (повелително наклонение, ед. ч.).