спешело

Речник на българския език

1. спешело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

спешело е производна форма на спеша (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. спешело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

спешело е производна форма на спеша (мин. деят. несв. прич. ср. р.).