спешели

Речник на българския език

1. спешели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

спешели е производна форма на спеша (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. спешели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

спешели е производна форма на спеша (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).