спечелил си

Речник на българския език

1. спечелил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

спечелил си е производна форма на спечеля (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. спечелил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

спечелил си е производна форма на спечеля (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).