спечелил

Речник на българския език

1. спечелил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

спечелил е производна форма на спечеля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. спечелил — мин. деят. св. прич. м. р.

спечелил е производна форма на спечеля (мин. деят. св. прич. м. р.).