спечелвал си

Речник на българския език

1. спечелвал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

спечелвал си е производна форма на спечелвам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. спечелвал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

спечелвал си е производна форма на спечелвам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. спечелвал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

спечелвал си е производна форма на спечелвам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).