спестяло

Речник на българския език

1. спестяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

спестяло е производна форма на спестя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. спестяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

спестяло е производна форма на спестя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).