спести

Речник на българския език

1. спести — сег. вр., 3 л., ед. ч.

спести е производна форма на спестя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. спести — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

спести е производна форма на спестя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. спести — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

спести е производна форма на спестя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. спести — повелително наклонение, ед. ч.

спести е производна форма на спестя (повелително наклонение, ед. ч.).