спарява

Речник на българския език

1. спарява — сег. вр., 3 л., ед. ч.

спарява е производна форма на спарявам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. спарява — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

спарява е производна форма на спарявам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. спарява — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

спарява е производна форма на спарявам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).