спаружил е

Речник на българския език

1. спаружил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

спаружил е е производна форма на спаружа (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. спаружил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

спаружил е е производна форма на спаружа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).