спаружил
1.
спаружил —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
спаружил
е производна форма
на спаружа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
спаружил —
мин. деят. св. прич. м. р.
спаружил
е производна форма
на спаружа (мин. деят. св. прич. м. р.).