спарило

Речник на българския език

1. спарило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

спарило е производна форма на спаря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. спарило — мин. деят. св. прич. ср. р.

спарило е производна форма на спаря (мин. деят. св. прич. ср. р.).