спарили

Речник на българския език

1. спарили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

спарили е производна форма на спаря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. спарили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

спарили е производна форма на спаря (мин. деят. св. прич. мн. ч.).