спарил

Речник на българския език

1. спарил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

спарил е производна форма на спаря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. спарил — мин. деят. св. прич. м. р.

спарил е производна форма на спаря (мин. деят. св. прич. м. р.).