спарело

Речник на българския език

1. спарело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

спарело е производна форма на спаря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. спарело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

спарело е производна форма на спаря (мин. деят. несв. прич. ср. р.).