спарела

Речник на българския език

1. спарела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

спарела е производна форма на спаря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. спарела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

спарела е производна форма на спаря (мин. деят. несв. прич. ж. р.).