спарел

Речник на българския език

1. спарел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

спарел е производна форма на спаря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. спарел — мин. деят. несв. прич. м. р.

спарел е производна форма на спаря (мин. деят. несв. прич. м. р.).