спарвахте

Речник на българския език

1. спарвахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

спарвахте е производна форма на спарвам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. спарвахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

спарвахте е производна форма на спарвам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).