сопнел

Речник на българския език

1. сопнел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

сопнел е производна форма на сопна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. сопнел — мин. деят. несв. прич. м. р.

сопнел е производна форма на сопна (мин. деят. несв. прич. м. р.).