солил

Речник на българския език

1. солил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

солил е производна форма на соля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. солил — мин. деят. св. прич. м. р.

солил е производна форма на соля (мин. деят. св. прич. м. р.).