соввал

Речник на българския език

1. соввал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

соввал е производна форма на соввам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. соввал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

соввал е производна форма на соввам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. соввал — мин. деят. св. прич. м. р.

соввал е производна форма на соввам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. соввал — мин. деят. несв. прич. м. р.

соввал е производна форма на соввам (мин. деят. несв. прич. м. р.).