смяло

Речник на българския език

1. смяло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

смяло е производна форма на смея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. смяло — мин. деят. св. прич. ср. р.

смяло е производна форма на смея (мин. деят. св. прич. ср. р.).