смънка

Речник на българския език

1. смънка — сег. вр., 3 л., ед. ч.

смънка е производна форма на смънкам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. смънка — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

смънка е производна форма на смънкам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. смънка — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

смънка е производна форма на смънкам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).