смъмрил

Речник на българския език

1. смъмрил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

смъмрил е производна форма на смъмря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. смъмрил — мин. деят. св. прич. м. р.

смъмрил е производна форма на смъмря (мин. деят. св. прич. м. р.).