смушвали

Речник на българския език

1. смушвали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

смушвали е производна форма на смушвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. смушвали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

смушвали е производна форма на смушвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. смушвали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

смушвали е производна форма на смушвам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. смушвали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

смушвали е производна форма на смушвам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).