смушвал

Речник на българския език

1. смушвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

смушвал е производна форма на смушвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. смушвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

смушвал е производна форма на смушвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. смушвал — мин. деят. св. прич. м. р.

смушвал е производна форма на смушвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. смушвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

смушвал е производна форма на смушвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).