смучете

Речник на българския език

1. смучете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

смучете е производна форма на смуча (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. смучете — повелително наклонение, мн. ч.

смучете е производна форма на смуча (повелително наклонение, мн. ч.).