смучели

Речник на българския език

1. смучели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

смучели е производна форма на смуча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. смучели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

смучели е производна форма на смуча (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).