смучел

Речник на българския език

1. смучел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

смучел е производна форма на смуча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. смучел — мин. деят. несв. прич. м. р.

смучел е производна форма на смуча (мин. деят. несв. прич. м. р.).