смукал

Речник на българския език

1. смукал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

смукал е производна форма на смуча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. смукал — мин. деят. св. прич. м. р.

смукал е производна форма на смуча (мин. деят. св. прич. м. р.).