смръщил си

Речник на българския език

1. смръщил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

смръщил си е производна форма на смръщя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. смръщил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

смръщил си е производна форма на смръщя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).