смръщил

Речник на българския език

1. смръщил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

смръщил е производна форма на смръщя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. смръщил — мин. деят. св. прич. м. р.

смръщил е производна форма на смръщя (мин. деят. св. прич. м. р.).