смръщвало

Речник на българския език

1. смръщвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

смръщвало е производна форма на смръщвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. смръщвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

смръщвало е производна форма на смръщвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. смръщвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

смръщвало е производна форма на смръщвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. смръщвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

смръщвало е производна форма на смръщвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).