смръщвал

Речник на българския език

1. смръщвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

смръщвал е производна форма на смръщвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. смръщвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

смръщвал е производна форма на смръщвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. смръщвал — мин. деят. св. прич. м. р.

смръщвал е производна форма на смръщвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. смръщвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

смръщвал е производна форма на смръщвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).