смръкнел

Речник на българския език

1. смръкнел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

смръкнел е производна форма на смръкна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. смръкнел — мин. деят. несв. прич. м. р.

смръкнел е производна форма на смръкна (мин. деят. несв. прич. м. р.).