смоляла

Речник на българския език

1. смоляла — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

смоляла е производна форма на смоля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. смоляла — мин. деят. несв. прич. ж. р.

смоляла е производна форма на смоля (мин. деят. несв. прич. ж. р.).