смогнело

Речник на българския език

1. смогнело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

смогнело е производна форма на смогна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. смогнело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

смогнело е производна форма на смогна (мин. деят. несв. прич. ср. р.).