смогнели

Речник на българския език

1. смогнели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

смогнели е производна форма на смогна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. смогнели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

смогнели е производна форма на смогна (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).