смогнел

Речник на българския език

1. смогнел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

смогнел е производна форма на смогна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. смогнел — мин. деят. несв. прич. м. р.

смогнел е производна форма на смогна (мин. деят. несв. прич. м. р.).