смогнало

Речник на българския език

1. смогнало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

смогнало е производна форма на смогна (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. смогнало — мин. деят. св. прич. ср. р.

смогнало е производна форма на смогна (мин. деят. св. прич. ср. р.).