смогвало

Речник на българския език

1. смогвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

смогвало е производна форма на смогвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. смогвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

смогвало е производна форма на смогвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. смогвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

смогвало е производна форма на смогвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. смогвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

смогвало е производна форма на смогвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).