смогвала

Речник на българския език

1. смогвала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

смогвала е производна форма на смогвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. смогвала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

смогвала е производна форма на смогвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. смогвала — мин. деят. св. прич. ж. р.

смогвала е производна форма на смогвам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. смогвала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

смогвала е производна форма на смогвам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).