смлатил

Речник на българския език

1. смлатил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

смлатил е производна форма на смлатя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. смлатил — мин. деят. св. прич. м. р.

смлатил е производна форма на смлатя (мин. деят. св. прич. м. р.).