смлател

Речник на българския език

1. смлател — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

смлател е производна форма на смлатя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. смлател — мин. деят. несв. прич. м. р.

смлател е производна форма на смлатя (мин. деят. несв. прич. м. р.).