смитаха

Речник на българския език

1. смитаха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

смитаха е производна форма на смитам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. смитаха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

смитаха е производна форма на смитам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).