смитали

Речник на българския език

1. смитали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

смитали е производна форма на смитам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. смитали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

смитали е производна форма на смитам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. смитали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

смитали е производна форма на смитам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. смитали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

смитали е производна форма на смитам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).