смилявал

Речник на българския език

1. смилявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

смилявал е производна форма на смилявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. смилявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

смилявал е производна форма на смилявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. смилявал — мин. деят. св. прич. м. р.

смилявал е производна форма на смилявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. смилявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

смилявал е производна форма на смилявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).